Wolf hunting in Bulgaria /bg version/

След бърз телефонен разговор за засилено вълчо присъствие в ЛС Леденика не ни трябваше много да стегнем оборудването и да “хванем гората”…wolf_hunting_bulgaria3 wolf_hunting_bulgaria6

Двете изчезнали кончета за последната седмица също потвърждаваха това, а в предни постове тук ви бях показал и снимки от едно сериозно нахапано конче, което все още е живо и се стабилизира, благодарение на грижите и лечението, които му се оказват.

wolf_hunting_bulgaria_7

Идеята беше да се варди на две стървилища със засилено посещаемост. Чакането цяла нощ беше задължително поради непредвидимостта на вълчото поведение. Луната беше почти пълна и залязваше около 2:00 часа. Сутрин видимостта ни се подобряваше след 4:00, което бе предпоставка за добра видимост почти през цялата нощ. Принципно силната луна ги прави по-внимателни и гледат да я избягват, но в случая “тъмния период” от 2:00 до 4:00 съвпадаше със смятания от някои вълчари за “неактивен” период от нощта по отношение на излизането на стървилищата. Каквото и да знаехме и очаквахме истината беше да сме максимално бдителни, за да имаме прилични шансове в случай, че хищникът се появеше.

wolf_hunting_bulgaria4 wolf_hunting_bulgaria5

Един овчар ни обясни, че вижда редовно две групи от по 3 вълка и един единак.

Следите по локвите около стървилищата потвърждаваха и засилваха очакванията, което щеше да направи целонощната варда по-лека и по-обнадеждаваща…

wolf_hunting_bulgaria1

Заставахме около 18:00 часа на двете чакала и идеята беше да се чака до около 7:30-8:00 сутринта.

Още същата нощ на другото чакало около 1:20 между дърветата предпазливо се прокрадва голям вълк. Илия ми разказа, че е нямал възможност за чист изстрел и без да излезе на ливадата е нямал да стреля по вълка. В случая, последните две нощи редовно е имало посещение и на това стървилище и третото му появяване за трета поредна нощ подсказва, че вероятно това нямало да е и последното, затова рискованите изстрели са крайно нежелателни.

Още няколко секунди е мяркал силуета през дърветата и е помислил, че поради някаква причина вълкът го е усетил. В 1:37 вълкът се връща и преди да излезе на поляната се спира и души няколко минути. Мисля, че за всеки запален хищничар, независимо колко хищника има на сметката си, е ясно какво преживяване са тези няколко минути и какви усилия са необходими и самодисциплина, за да се успокоят дишането и адреналина, които бясно обземат цялото тяло.

В 1:40 излиза на поляната, отива към мършата, души, обръща се и тръгва пак към дърветата, без да яде. Илия усетил накъде отиват и нещата и в момента, в който се спира за секунда и стреля диагонално през задната част на ребрата. Куршумът пронизва почти цялото й тяло и я събаря на място.

wolf_hunting_bulgaria

Оказа се много едра женска 36,5 кг с почти празен стомах.

На нашето чакало излезе една лисица към 7:00 и бе прилежно отстреляна. Попадението на калибър 308 с мекия куршум не ми даде възможност за прилична снимка на лисицата, независимо от желанието и усилията ми 

След фотосесията на майстора с вълчицата слязохме в селото, хапнахме добре и легнахме да почиваме. В 16:00 бяхме отново готови за бързо хапване и потеглихме по дебрите на Врачанския балкан. В 18:20 бяхме по чакалата и чакахме с надеждата за нови срещи с този велик хищник.

Нищо не се случи през нощта с изключение на воят на вълците около 22:00 часа, който всеки път ме кара да настръхна целия и трескавото очакване за появата им на мършата.

Ловецът с мен беше решил да сменим чакалата, за да счупим каръка, но това не се оказа най-доброто решение, понеже на чакалото, което вардихме предната вечер застана Илия и малко след 7 сутринта му излезе друг вълк, който след кратък заход е излязъл на поляната. Изстрелът попада малко отзад и затова се налага и втори изстрел, който поваля животното окончателно.
Значително по-млада и дребна вълчица – 26 кг, вероятно 3 годишна, също с празен стомах.

wolf_hunting_bulgaria2

Ловецът, който придружавах, се наложи да тръгне и аз реших да остана още една вечер. Последната нощ вардихме на три различни чакала и към нашата група се присъедини още един ловец, който оставихме да чака на най-обещаващото чакало, където освен магарето оставихме и един труп на вълк и един на лисицата, отстреляна на първата сутрин.

На моето чакало и на това на Илия нямаше движение, с изключение пак на вълчи вой и към 1:30 на моето чакало тревожно лаеше сръндак около 4-5 минути.

На чакалото на новодошлия ловец през нощта е имало посещение, понеже на сутринта видяхме парче месо отхапано от трупа на вълка и оставено на около метър от мършата. Ловецът не го бе видял поради някаква причина, но това само ни обнадежди за следващото ни гостуване, което вече запланувахме за следващия петък – 28 юни.

Адреналинът в този лов е несравним! Той е този, който те държи буден по цяла нощ, няколко нощи подред и ти дава мотивация да продължиш да се взираш в тъмнината, борейки се със съня, с досадата, със студа, с умората. Много често си тръгваш, без да си видял нещо, дори и лисица и трябва да мотивираш сам себе си да продължиш. За 2011 година имам 70 цели нощи чакане на стървилище, 5 видени вълка, 4 стреляни – 3 убити и един ранен и избягал. Рано или късно, ако си упорит, слуката идва.

This entry was posted in Posts. Bookmark the permalink.

Comments are closed.