Селекционен лов на лопатар в ДУ Студен Кладенец
Стефан Стефанов:
Датите за лова бяха запазени доста преди сформирането на бойната група, понеже ДУ “Студен Кладенец” е едно от малкото места, където интереса за лов е постоянен и датите бързо свършват.
Тръгнахме в петък към стопанството аз и група от пет ловци – Минко, Вълчан, Венци, Жуд и Радо.
Дългият път си заслужаваше и след 4-часов маршрут пристигнахме в новия ловен дом, открит през 2012 г. Правеше впечатление уютната и луксозна атмосфера на механата, стаите и дневната зала. Всичко беше изпипано до най-малкият детайл.
Жуд и Венци нямаха търпение и още веднага решиха да пробват късмета си с ловните водачи Мехмед и Весо. При наличието на толкова животни слуката не закъсня и двамата се разписаха с по едно лопатарско теле.
След следобедното издебване се събрахме на вечеря в ловния дом и с приповдигнато настроение се заредиха наздравица след наздравица. Нашият домакин г-н Шереметев сподели организацията за следващия ден и ни разказа интересни истории за лова и гледната точка на дивечовъда.
На следващия ден всеки ловец пое с ловния си водач на издебване на заявените от него животни. Около ловната база лопатарите бяха изключително спокойни, понеже не се ловуваше, но в ловните места съвсем не беше така. Въпреки това, наличието на толкова сериозна популация предвещаваше пореден успешен ден.
Минко успя да отстреля теле и шилар, а Жуд направи хеттрик – две телета и един шилар.
Радо и Вълчан и те отстреляха по едно теле, а Венци и той две животни.
Ето и гледната точка на някои от участниците в лова:
Минко Расташки:
И аз да разкажа как протече този уикенд.
Тръгнахме с Вълчан и още един наш приятел от Троян към стопанството, пътя беше доста дълъг и изморителен но мисълта за лов и сладки раздумки на масата ни крепеше и натискахме газта на джипа, но за зла участ той се счупи на 20 километра преди стопанството и позакъсняхме малко, но след бързата намеса на нашите приятели и домакините от стопанството организираха предвижването ни до ловния дом и подсигуриха майстор да отремонтира джипа в неделя за да можем да си тръгнем от там. Пристигнахме в ловния дом и там ни посрещнаха хората от екипа който щеше да се погрижи за нашето приятно изкарване през уикенда. Вечерта премина в сладки приказки на маса с вкусни ястия, ракии и вина, направихме стратегията за следващия ден и се прибрахме да си почиваме.
Станахме рано и всеки пое със своя водач на лов, аз дебнах един един шилар около един час, три пъти ми излиза и ме усеща, но последва четвъртата ни среща и това беше последния миг за него след изстрел от 132 метра, животните бяха на групи и издебването не е лесно, като се има в предвид, че постоянно има постови в групата които да наблюдават за опасности.
Отстрелях и един приплод, но за него няма да разказвам.
Имаше доста следи от присъствие на вълци в района, но за жалост на хайката в неделя никой не извади късмет да си отстреля вълк.
Много красива природа и присъствието на белоглавия лешояд и египетския лешояд го правят неповторимо.
Специални благодарности на Стефан – за перфектната и професионална организация.
Митко Вълев – Вълчан:
Искам да благодаря на Стефан за страхотното прекарване, компанията беше страхотна, базата в която бяхме настанени, и обслужването също бяха на високо ниво. За пореден път се убеждавам, че максимата ” Ловът несподелен с приятели си е пълна загуба на време” си важи с пълна сила. Много емоции, много шеги….ловен адреналин, за някой дори в повече…. Ловната територия на стопанството е уникална, страхотна красота, представете си кръжащи огромни лешояди, стада елени навсякъде около теб, огромни скални масиви….Между другото си признавам, че в началото бях скептично настроен, още не бяхме навлезли в границите на стопанството и виждахме пасящи кошути и телета на няколко метра от автомобила. Оказа, се че това са така наречените рекламни еленчета, в реална бойна среда обаче нещата бяха други, в ловните райони, животните трудно ги приближавахме на 150-200м. Искам да спомена, и че това беше първото бойно кръщене на моя приятел Роко, пресен ловец, на няколко месеца, който имаше в актива си само няколко пъдпъдъка. В събота бате Роко успя да отстреля хладнокръвно от 150м. дистанция един приплод. Имахме желание да стреляме и по някое рогато еленче, но времето не позволи да намерим подходящия. Аз също се записах с едно приплодче, много силен вятър се появи и накара животните да се скрият в гората това сериозно попречи на ловната ни слука.
Жуд Абу:
Ловът е туй,що дреме в нас когато
войната отшуми за всеки мъж.
това,което в гените познато
кълни из вековете като ръж.
Ловът е кръв,кипяща като вино,
на смърт обречен порив за живот..
С гласът на Райчо Ганчев се събудих сутринта в петък, когато трябваше да чакам Стефан и Венци да дойдат да ме вземат, за да тръгваме на лов. Към 5 часа вече бяхме в стопанството, на входа ни посрещнаха любезно две телета, които ни позволиха даже да ги снимаме – това бяха рекламните агенти на стопанството.
Набързо се качих с Мехмед Пайтар и тръгнахме в издебване на шилар, дълго търсихме, но такъв не бе намерен, (видях повече от 200-300 кошути и техни теленца, но шилари и мъжкари не видяхме и така тъкмо преди да ни се измъкне вечерта реших да отстрелям едно теле, речено сторено.
В събота сутринта тръгнах отново с Мехмед и от начало видяхме един много хубав елен лопатар с рога като на благороден и до като се консултирахме какво да правя то взе че ни усети и побегна. Оттам почна едно издебване цели 3 часа по него и все не можех да го взема на мушка. Лопатарът бе предупреждаван от другите кошути за опасност. Така приключи сутрешното издебване без успех, но с голям ентусиазъм за вечерния лов
Вечерта не се сдържах и тръгнахме още в 3 часа за един по-далечен район, отне ни час път с кола. Спряхме на избраното място, погледнахме с бинокъла и видяхме в далечината един шилар и тръгнахме към него лека по лека. Напредвахме бавно, но след като ни видя побегна и влезна в горичката, но за миг спря и куршума полетя към вратът му. Животното не разбра какво стана – разстоянието бе около 80 метра. Последваха снимки със слуката ни.
Стефан Стефанов:
За съжаление в неделя не успяхме да вдигнем вълци на хайката. Вдигнаха се глиган, тазгодишни прасета, лопатари, лисици, но не и чаканите от нас хищници.
Следобед стегнахме багажа и се отправихме доволни и заредени с много емоции към домовете. Така завърши успешно този тридневен ловен излет.
Стефан Стефанов
+359 882 757510
stefanov@ultimate-hunting.net
www.ultimate-hunting.net
